Родителски права

Родителски права

В нашата съдебна практика, битова разбирането, че при определянето, кой следва да упражнява родителските права по отношение на ненавършило пълнолетие дете, се предпочита майката. Да, това е така, тъй като особено когато детето е малко, то има нужда от майчина грижа и ласка.

Но, има случаи, когато при изследването на този въпрос, се оказва, че бащата е по-пригодния родител, който да ги упражнява и да полага непосредствените грижи за децата. Имала съм доста такива казуси в практиката си.

Такъв е и следния случай. Доверителят ми и съпругата му се развеждаха. Децата бяха на 5 и 3 годишна възраст. Делото беше разгледано в три съдебни инстанции: Софийски Районен съд, Софийски Градски съд и Върховен Касационен съд. С много труд и доказателства, успяхме да докажем, че бащата следва да отглежда и възпитава децата.

Критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права спрямо деца, са намерили израз в ППВС № 1 от 12.11.1974 г. Следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства. В критериите по ППВС № 1/12.11.1974 г. има съответната градация, но и указание, преценката по тях да е съвкупна, а всеки от критериите има и относителна самостоятелност.

Децата имат интерес упражняването на родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като личности. Този интерес предпоставя не само адекватните грижи, за което е нужна обич и готовност, но и необходимият родителски надзор с оглед възпитанието и изграждането на детето като личност, за което е нужен авторитет.

В настоящия случай, установихме, че майката не разполага със собствено жилище. Жилището беше съсобствено между нея и трето лице-мъж, с което живее на семейни начала и което жилище изплащаше в момента, като то беше ипотекирано срещу огромен заем.

Жилището беше нехигиенично, неремонтирано, маломерно, в него нямаше парно, радиатори и беше много студено. Установи се, че децата нееднократно са се оплаквали, че там им е студено, че стоят навлечени с по два пуловера, че в банята е студено и за това не желаят да се къпят там и пр.

В него живееше майката на децата, приятелят ѝ, който беше разведен и имаше две деца. В жилището, майката редовно довеждаше майка си, която живееше в провинцията - инвалид първа група е с придружител и за която и придружителят ѝ следва да има самостоятелна стая, както и сестра си. Довеждаше и други, непознати за децата жени, на които ги оставяше когато е „заета”. Апартамента се състоеше от две стаи и кухненски бокс, така че беше невъзможно децата да живеят там.

Когато ходеха при майка си, тя никога не готвела-хранила ги с пици и сандвичи, а и много често ги връщала в 20 часа, гладни и неизкъпани.

Ние установихме, че доверителят ми разполага с двуетажна къща, с много стаи на всеки етаж. Всяко от децата разполагаше със самостоятелна стая, обзаведена луксозно с всичко необходимо, отделно имаше обща стая за игра на двамата, както и ателие за рисуване и музикална стая. Децата живееха там от рождението си, свикнали бяха с дома си, вътре беше уютно, топло и децата бяха хранени само със здравословна и топла храна.

Установи се от свидетелските показания и изслушаните по делото две детски-психологически експертизи, че децата нееднократно са изразявали недоволството си, от присъствието на мъжа, с когото ищцата живее, при осъществяване на режима на лични отношения с нея. Оплаквали са се, че той се държи грубо с тях и им се кара, а също така и че и майка им им крещи и им прави непрекъснати забележки, когато са с нея, в дома ѝ, както и че бие едното дете.

Освен това се установи, че много често, децата са оставяни на грижите на непознати за тях лица, на баба си и на леля си, поради отсъствията на ищцата-било защото същата работи на смени и на различни места, било защото пътува за развлечение зад граница. Това става причина много често, същата да не спазва определения ѝ от съда режим на лични отношения с децата.

Провеждането на режима на лични отношения с децата беше крайно нередовен и нерегулярен, като имаше периоди, през които майката не взима и не вижда същите с дни, което тя обяснява това с нейни „лични ангажименти”, с това че била „свободна жена” и т.н. Беше заявено от нея, че доверителят ми няма право да ѝ задава въпроси, защо не идва и дали ще идва, защото според съдебното решение тя имала само права, а той – само задължения, че били длъжни да я чакат с децата у дома.

Майката многократно е завявала, че ще идва да вижда децата, когато на нея ѝ е удобно, без да се интересува от времето на доверителя ми и плановете му и че ще го тормози цял живот. Майката работеше на смени и даваше нощни дежурства, включително и в празнични дни.

Винаги доверителят ми е уведомявал майката, когато децата се разболеят, което е от банални детски заболявания. Тя не ги е посещавала почти никога, когато са били болни и даже е злорадствала пред свидетели, че когато децата се разболеят, тя ще му гледа сеира, как ще се справя с положението. Винаги, когато децата са били болни, той си е взимал отпуск за гледане на болно дете, водил ги е на специалисти и се справял много бързо с всякакви ситуации.

Установихме се, че никога доверителят ми не е отказвал на майката да говори с децата по телефона. Осигурил им е и домашен и мобилен- личен техен телефон, именно, за да разговарят с майка си. Когато децата са при нея, същата не им разрешавала да говорят с бащата, изтръгвала нерядко телефона от ръцете им и те плачали и я молели да им разреши да разговарят с него. Взимала им и лаптопа, закупен от бащата, за да нямат никаква връзка с него.

Установихме се, че при всяко свое посещение в дома на доверителя ми, за да вземе или доведе децата, майката вдига невъобразими скандали, придружени с обиди, почти никога не връща децата в часа, предвиден според режима на лични отношения, връща ги гладни и неизкъпани и докато той ги приготви за лягане и ги приспи, става много късно и сутрин едва ги вдига за училище.

Установи се от свидетелските показания, че почти винаги, майката задържа голямо количество дрехи на децата, тъй като не желае да ги пере или ги връща мръсни, мокри и мухлясали, което принуждава бащата, всяка седмица да купува ново бельо и дрехи.

Доверителят ми си смени работата си, за да се посвети изцяло на отглеждането на двете си малолетни деца. Той се освободи от даването на нощни дежурства и от дежурства в празнични и почивни дни. Работеше само до 14 часа, през повечето от което време, децата са на училище или се гледат само за по няколко часа от детегледачка, която е избрана лично от майката. Абсолютно винаги, когато се е наложило децата да не са на училище, по каквито и да било причини, си е взимал отпуск и е бил с тях. Винаги прекарваше вечерите с децата си, играеше с тях, готвеше им, хранеше се с тях, учеше с тях, приспиваше ги. Всеки уикенд, когато не са с майка си, им осигуряваше развлечения, водеше ги непрекъснато на почивки в хубави хотели и на интересни места. Децата бяха изключително силно привързани към него.

Установихме се, че майката не заплаща редовно, определената ѝ от съда издръжка, за което се наложи на два пъти да завеждаме изпълнително дело.

Установихме, че никога бащата не е настройвал децата против майка им и семейната ѝ среда, винаги е настоявал да отиват при нея, въпреки, че понякога са изявявали силно нежелание да го сторят, никога не е употребявал никакви неприлични епитети по отношение на нея. Напротив, установихме, че тя настройва децата срещу него, говори за него лоши неща и употребява неприлични епитети за него пред тях, прави скандали пред дома му, придружени с крясъци и обиди, за което има сигнали в полицията.

Предвид всички тези доказателства, съдиите и в трите съдебни инстанции, прецениха, че бащата следва да упражнява родителските права по отношение на малолетните деца.