Престъпление, извършено при условията на домашно насилие

Престъпление, извършено при условията на домашно насилие

• 16 Май 2024
• Лада Паунова

Домашното насилие е сериозен социален проблем. Въпросът за домашното насилие, което може да приеме различни форми, вариращи от физическо до психическо или словесно насилие… е общ проблем, който засяга всички държави членки и който не винаги изплува на повърхността, тъй като често се случва в рамките на лични взаимоотношения или затворени кръгове, като не само жените са засегнати. Съдът [Европейският съд по правата на човека] признава, че мъжете също могат да бъдат жертви на домашно насилие и че децата също често са жертви на явлението, пряко или косвено. …“ (Opuz v. Turkey, решение от 9 юни 2009 г., § 132).

Домашното насилие има редица проявни форми: физическо, сексуално, емоционално, психическо насилие, принудително ограничаване на личния живот или на личната свобода.

Някои от актовете на домашно насилие представляват и престъпления по Наказателния кодекс – убийство, телесна повреда, принуда, отвличане, противозаконно лишаване от свобода, закана за извършване на престъпление, системно следене, преследване и подобни деяния, които биха възбудили страх у жертвата. Защитата, която може да получи жертвата по Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) не изключва наказателната отговорност, която следва да понесе извършителят, ако актът на насилие представлява и престъпление. Непосредствена цел на мерките за защита по ЗЗДН е незабавно преустановяване на насилието на жертвата, докато наказателното производство преследва по-широк кръг от цели, за които обикновено отнема повече време да бъдат достигнати.

Само по себе си домашното насилие не е конкретно престъпление по НК. От февруари 2019 г. домашното насилие е установено като съставомерен признак в квалифицирани състави на престъпления: по чл. 116, ал. 1, т. 6а от НК – убийство при условията на домашно насилие; по чл. 131а, ал. 1, т. 5а от НПК – причиняване на телесна повреда в условията на домашно насилие; чл. 142, ал. 1 т. 5 от НК – отвличане, ако деянието е извършено в условията на домашно насилие; чл. 142а, ал. 4 от НК – противозаконно лишаване от свобода извършено в условията на домашно насилие; чл. 143, ал. 3, т. 2 от НК – принуда в условията на домашно насилие; чл. 144, ал. 3, т. 3 от НК – закана в условията на домашно насилие; чл. 144а, ал. 3 от НК – системно следене в условията на домашно насилие.

Легалната дефиниция на домашно насилие се съдържа в чл. 93 от НК.

С ДВ, бр. 16 от 2019 г. се въвежда нова т. 31: Престъплението е извършено „в условията на домашно насилие“, ако е предшествано от системно упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство.

С измененията с ДВ, бр. 67 от 2023 г. се промени тази дефиниция и сега действа със следното съдържание: Престъплението е извършено „в условията на домашно насилие“, ако е извършено чрез упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство.

Основата на това изменение е решението по делото А.Е. срещу България от 23 май 2023 г., в което се посочва, че у нас националната правна рамка и съдебна практика изискват, за да се счита вредата за вреда, причинена в контекста на домашно насилие, трябва да бъдат установени повтарящи се действия на насилие, предшестващо жалба в това отношение. По този въпрос Съдът повтаря, че домашното насилие може да възникне дори в резултат на един единствен инцидент (вж. Volodina, § 81).

Първият въпрос, който се поставя във връзка с тази легална дефиниция, е за кръга лица, който е включен в рамките на „домашно насилие“. Необходимо е да се отчете, че защитата по НК има различен персонален обхват на лицата, които имат качество на пострадали от престъпление, извършено в условията на домашно насилие, в сравнение със ЗЗДН. Част от лицата, посочени в ЗЗДН, които не живеят или не са живели в едно домакинство с извършителя, са изключени от кръга на пострадалите по НК. В същото време един по-широк кръг лица може да получи защита по НК, ако живеят или са живели в едно домакинство с извършителя. Законовите дефиниции и в двата нормативни акта обосновават извод, че жертва на домашно насилие може да бъде всяко лице, независимо от неговия пол.

Вторият въпрос, който поставя определението за домашно насилие, е дефинирането му като действие, поведение. Законът казва, че престъплението е извършено „в условията на домашно насилие“, ако е извършено чрез упражняване на някоя или някои от изброените форми на насилие и принуда. Необходимо е да се подчертае, че част от формите на насилие са инкриминирани в различни престъпни състави. Друга част – като психическо или икономическо насилие, не представляват престъпление по НК.

В тази връзка, ако с осъщественото насилие или принуда е реализиран състав на престъпление, с пострадал в рамките на очертания в дефиницията персонален кръг, то това поведение е едновременно акт на домашно насилие (по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН) и на престъпление по НК.

Очевидно законодателят е възприел, че всеки подобен акт, осъществяващ състав на престъпление, ако е извършен спрямо лице от посочените в легалното определение, осъществява квалифицирания състав на престъпление. При актуалната дефиниция, следователно, за да се квалифицира едно престъпление като извършено при условията на домашно насилие, е необходимо: 1. да е осъществен акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, опит за такова насилие, или форма на принуда, с които се осъществява изпълнителното деяние на престъпление; 2. този акт да е извършен спрямо лице, с което извършителят се намира във връзката, предвидена в закона.

Както вече стана дума, част от действията, посочени в определението по т. 31, не могат да реализират състав на престъпление по НК и в този смисъл те на практика са ненужни в дефиницията. Би следвало наличието на действия, осъществяващи домашно насилие, но не реализиращи състав на престъпление, които предхождат или съпътстват престъплението, да се ценят като отегчаващи вината обстоятелства.

При по-тежко квалифицираните състави от този вид може да се приеме, че е налице особен субект. Той се определя от кръга лица, които могат да бъдат пострадали от домашно насилие (напр. братя и сестри не са в този кръг).