Тревожна негативна тенденция на нарастване на броя на пътните нарушения и на престъпленията по транспорта с тежки последици за живота, здравето и имуществото на гражданите устойчиво се очертава в страната ни през последните няколко години.
Действащата наказателна и административнонаказателна регламентация не предоставя адекватен и ефективен правен механизъм за бързо и справедливо наказване на извършителите и за надеждна превенция и пресичане на убийствената война по пътищата.
Острата обществена реакция на осъждане и категорична непримиримост, така както и действията на държавните органи и на неправителствения сектор не са достатъчни за гарантиране на цивилизованост и сигурност по пътищата ни и намаляване на пътнотранспортния травматизъм.
Въпреки намаляването с бавен темп на броя на загиналите в катастрофи, абсолютното им число остава изключително високо. Следва да се отбележи, че съотнесено към броя на населението на страната, което намалява, процентната им стойност остава висока. Може да се направи смелото предположение, че процентно загиналите в катастрофи се движат в сходни параметри през годините.
Впечатлява и големият брой ранени лица, сериозно завишен през 2022 г. и 2023 г. Пикова за последните години на статистика се явява 2023 г. Само най-тежката – 2016 г., бележи по-голям брой ранени.
Безспорно управлението на МПС след употреба на алкохол и/или наркотични вещества съставлява рисков фактор, който сериозно завишава степента на обществена опасност и морална укоримост на деянието и дееца и често води до непоправими загуби на човешки живот.
Специално внимание заслужават статистическите данни от доклада за изследване по проект на тема „Тенденции и превенция на престъпленията по автомобилния транспорт (чл. 343 – 343г от Наказателния кодекс)“ на Съвета за криминологични изследвания към Министерство на правосъдието.
За периода 2010-2021 г. извършените престъпления по чл. 343-343в от НК са общо 105 695. Те представляват 30,4% или малко под една трета от общата наказана престъпност в страната. Най-висок е делът им спрямо общата наказана престъпност през 2018 г. – 35,3%, а най-нисък – през 2016 г. – 26,5%.
Най-голям е делът на престъпленията по чл. 343б от НК, инкриминиращи управлението на МПС след употреба на алкохол и наркотични вещества. Те представляват впечатляващите 75,6% или три четвърти от всички наказани пътнотранспортни престъпления в страната за периода 2010-2021 г.
За периода 2010-2021 г. най-чести автори на престъпления по транспорта са лица във възрастовата граница от 18-49 години. Най-голям – 29%, е делът на осъдените водачи на възраст от 30-39 г. Следват осъдените на възраст 40-49 г. – 20,7%. Осъдените лица от групата водачи на млада възраст – 18-24 г., са 17,9%, а 25-29 годишните – 16,3%. Ако младите водачи се обединят в обща група на 18-29 годишните, те ще представляват над една трета (34,2%) от всички осъдени лица за извършени пътнотранспортни престъпления.
Най-често налаганото от съдилищата наказание за извършено престъпление по транспорта е лишаването от свобода. През 2010-2021 г. наказанието лишаване от свобода за престъпления по чл. 343-343в от НК е наложено на 66,5% от всички осъдени лица за периода. На една трета от осъдените (32,9%) е наложено наказание пробация.
По отношение на изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода следва да се отбележи, че докато за периода 2010-2015 г. повече от половината от производствата, около 63%, са приключвали с ефективно осъждане, то в периода 2016-2021 г. с ефективно осъждане са завършили само 7% от делата.
Така и за 2023 г., от общия брой на 8697 осъдителни присъди за престъпления по транспорта, ефективните осъждания са 2092 или 24%, докато условните осъждания са три пъти повече – 6530 и възлизат на 75%.
През последните години чувствително нараства броят на общоопасните престъпления, включително престъпленията на управление на МПС под въздействието на алкохол и наркотици и престъпните състави на ПТП с причиняване на телесни увреждания и смърт, като престъпленията против собствеността не съставляват вече основна част от общия брой престъпления.
По данни на НСИ за 2023 г. извършените престъпления против собствеността възлизат на 18,9% от всички престъпления, докато делът на общоопасните престъпления, сред които и тези по транспорта, по глава единадесета на НК, е 49,8%. От така изложеното се достига до извод, че повече от два пъти по-голям е делът на престъпленията по транспорта спрямо тези срещу собствеността.
Следва да се отбележи, че в тази глава, освен престъпленията по транспорта, са и престъпленията свързани с наркотици. Но ако се извърши по-задълбочен анализ, се установява, че за 2023 г. престъпленията по транспорта и съобщенията са 8697, а престъпленията свързани с наркотици са 3388. Сравнението показва, че броят на извършените престъпления по транспорта – 8697, значително надвишава извършените престъпления против собствеността, които са 4894.
За да се отговори на обществените очаквания и потребности за минимизиране на пътнотранспортните произшествия със значителен по тежест вредоносен резултат и за налагане на съразмерни по суровост наказания, е нужно провеждане на широк дебат, наред с обучителни програми и програми за превенция и обсъждане на необходимостта от предоговаряне на обществения договор между държавата и гражданите за законодателни промени, свързани с обсъждания вид престъпни посегателства.
Намирам за удачно законодателно решение завишаването на допустимите граници на концентрация на алкохол в кръвта при управление на МПС. Досежно управление на МПС след употребата на наркотици минимален праг не е предвиден, но при употребата на алкохол законодателят е разписал две граници. Предвиден е неоправдан толеранс от 0.5 промила, под който деецът не подлежи на наказателна репресия. В параметрите от 0.5 до 1.2 промила санкционирането е по административен ред, като деянието не е инкриминирано.
Беглият сравнителноправен анализ обосновава констатация, че в България са най-високите допустими промили алкохол в кръвта при управление на МПС. Така позволената към настоящия момент концентрация на алкохол от 0,5 промила, според медицинските анализи, не е пренебрежимо ниска, тъй като се отразява на капацитета за управление на МПС като води до забавяне реакциите на водача.
Тези изменения ще способстват за по-добро дисциплиниране на шофьорите, ще имат стимулираща функция за възпиране на извършителите от подобни деяния. За най-младите водачи изискванията ще са още по-строги, като им бъде забранено да употребяват каквото и да е количество алкохол преди управление на МПС.
Следва да бъде и отменена разпоредбата на ал. 3 на чл. 174 от ЗДвП, която позволява на водачите на МПС да заявят отказ от тестване за алкохол и наркотици, без значение какви са причините за този отказ.
Тази разпоредба представлява неоправдана законова привилегия за водачите, които отказват проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества.
Тя не е съобразена с административнонаказателната практика, според която голяма част от отказите за проверка с техническо средство или за извършване на химическо и химико-токсикологично изследване са от лица, които по външни признаци и поведение очевидно се намират под алкохолно или наркотично въздействие.
Статистическите данни показват сериозен мащаб на проблема. Само през 2023 г. са регистрирани 9681 отказа на водачи за даване на проба за алкохол и наркотични вещества.
Ако законодателят прецени така приложените мерки за прекалено строги и не намери необходимост от отмяна на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, алтернативно биха могли да бъдат увеличени така предвидените наказания: лишаването от правоуправление от две на три години, а паричната глоба, обвързана с минималната работна заплата, да бъде в размер на 4 минимални работни заплати за страната.
Намирам за обществено оправдано засилване на административнонаказателната репресия при управление на МПС над разрешената максимална скорост, като един от рисковите фактори за ПТП с тежък вредоносен резултат.
В тази насока подходящо решение е предвидените в чл. 182, ал. 1 - ал. 5 от ЗДвП глоби за превишаване на разрешената максимална скорост в населено и извън населено място да бъдат обвързани с МРЗ за страната.
С оглед постигане целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН и съобразно променените икономически условия, глобите за превишаване на скоростта следва да бъдат значително увеличени.
Най-ниската санкция по чл. 182, ал. 1, т. 1 ЗДвП за превишаване на максимално разрешената скорост в населено място с 10 km/h би следвало да бъде увеличена на 100 лева.
Необходимо е и останалите глоби, предвидени в същия законов текст, да бъдат актуализирани приблизително четирикратно, съобразно ръста на минималната работна заплата в страната от 2011 г. до настоящия момент.
С оглед последователност в подхода на законодателя, предложените изменения в ЗДвП обуславят изменения и на специалните състави в Наказателния кодекс, инкриминиращи престъпленията по транспорта.
В чл. 343б, ал. 1 от НК следва да се занижи с 0,4 промила допустимото количество алкохол в кръвта при управление на МПС – от 1,2 промила на 0,8 промила.
Въведената с измененията в ДВ, бр. 67 от 2023 г. нова алинея 5 на чл. 343б от НК, в частта, в която регламентира отнемането в полза на държавата на МПС, собственост на водача, управлявал МПС след употреба на алкохол, наркотични вещества или техни аналози, представлява едно по-ефективно средство за борба срещу този вид престъпления. Предвид краткото време на действие на нормата, резултатите от правоприлагането ѝ, в посочената част, ще подлежат на бъдещо обобщаване и анализ.
Следва да се подчертае, че сходни законодателни решения са познати на международното законодателство, което предвижда отнемане на МПС при управлението му под въздействието на алкохол и/или наркотични вещества.
Последното изменение при транспортните престъпления е с новоприетата (ДВ бр. 67 от 4 август 2023 г.) разпоредба на чл. 343б, ал. 6 от НК, която въздига в престъпление отказа от извършване на проверка за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, но само когато деецът вече е бил наказван за някое от тези деяния по административен ред. Законодателят е инкриминирал повторния и последващите откази от тестване за алкохол и наркотични вещества, т.е. при наличие на вече установено и наказано с административно наказание аналогично поведение на водача.
Застъпвам становище, че при евентуална отмяна на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, е наложително изменение и на разпоредбата на чл. 343б, ал. 6 НК в насока интензивност на криминализацията. За престъпен следва да бъде обявен всеки отказ на водач на МПС да му бъде извършена проверка по надлежния ред за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, като отпадне елемент от обективната страна на престъпния състав на чл. 343б, ал. 6 НК, а именно: „след като е бил наказван за някое от тези деяния по административен ред“.
Както беше посочено по-горе, статистическите данни от доклада за изследване по проект на тема „Тенденции и превенция на престъпленията по автомобилния транспорт (чл. 343 – 343г от Наказателния кодекс)“ на Съвета за криминологични изследвания към Министерство на правосъдието установяват, че в периода 2016-2021 г. с ефективно осъждане са завършили само 7% от делата за престъпления по транспорта.
Спорна е преценката, че във всеки от 93% на случаите на условно осъждане се постигат така заложените от законодателя цели на наказанието и поправянето на осъдения.
В немалко случаи транспортни престъпления се извършват от осъденото лице повторно дори и в срока на чл. 66, ал. 1 от НК, което доказва, че с така определения начин на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода възпиране на осъдения от предприемане на подобни бъдещи противоправни действия не е постигнато.
Считам, че съдилищата в своята практика по индивидуализация на наказанията за този вид престъпления и най-вече при решаване на въпроса за начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода следва изключително внимателно, задълбочено и всестранно да изследват, съобразно с особеностите на случая, обществената опасност на деянието и личната такава на дееца.
Отлагането на изтърпяването на наказанието следва да е само в изключителни случаи, когато това би способствало за реалното, ефективно и трайно поправяне на осъдения, каквито са и заложените от законодателя цели на наказанието.
Въведеното задължение по чл. 66, ал. 4 от НК осъденият да работи или учи не се проследява, като неговото неизпълнение не води до никакви последствия. При налагане на условно осъждане добър вариант за постигане целите на наказанието е и налагане на пробационни мерки на основание чл. 67, ал. 4 от НК през изпитателния срок.
Своевременното приключване на наказателните производства по транспортни престъпления е сериозно затруднено от неизвършването в срок на назначените експертизи в различни области на познанието.
Вещите лица са недостатъчни и изключително обременени с изготвянето на множество експертизи. При натовареност с по 200-300 експертизи личното им явяване в съдебно заседание пред различни съдилища не всякога е обективно възможно, което често забавя процеса с години.
Налице са затруднения още при намирането на експерти, съгласни да приемат експертната задача, тъй като изпълнението ѝ е свързано с множество пътувания и неудобства при явяване пред съдилища, географски отдалечени от по-големите градове на страната.
На първо място, трябва да бъдат изградени медицински лаборатории с нужната апаратура и специалисти за кръвни изследвания във всеки апелативен район, а последващо и по седалищата на окръжните съдилища.
Още по-сложен е проблемът с вещите лица при изготвяне на съдебно-автотехнически експертизи, тъй като безспорните авторитети при изготвянето им са не повече от 10 представители на научните среди, които трудно смогват с обема на възложените експертизи.
Подготовката на нови експерти непременно трябва да бъде подпомогната от държавата, но се явява продължителен процес, поради което законодателно решение за създаването на Институт на вещите лица е изключително наложително.
В заключение, справянето с пътнотранспортния травматизъм е изключително дълъг и сложен процес, обхващащ различни мерки.
Така предложените законодателни изменения биха имали най-бърз и положителен ефект, като впоследствие следва да се приложат множество други законодателни, обучителни, административни и инфраструктурни мерки.
На задълбочен анализ трябва да бъде подложена системата от наказания, обхващаща транспортните престъпления, включително и техният размер.
Прецизирането на контролната дейност на служителите на МВР и пътната превенция неизбежно са сред необходимите последващи мерки.
Обучението на младите шофьори и оптимизирането на пътната инфраструктура са мерките в дългосрочен план за постигане на сигурността на движението по пътищата и опазването на живота и здравето на участващите в него граждани.
Напускането на местопроизшествието след ПТП може да ви коства не само административни санкции, но и сериозни финансови последици. Разберете кога застрахователят има право да ви съди за платеното обезщетение.
Виж още