Почти на всеки водач на автомобил се е случвало да стане участник в пътен инцидент. В случай че вие сте били причината за настъпване на ПТП, е много важно да знаете в кои случаи застрахователят ви, след като обезщети увреденото лице, ще има право на регресен иск срещу вас.
Или иначе казано – в кои случаи застрахователят ще може да претендира да му възстановите платеното обезщетение, заедно с лихвите и разноските. В много случаи става дума за значителни суми, поради което е важно всеки водач на МПС да е запознат с регресното право на застрахователите.
Една от най-честите грешки на водачите на МПС е след причиняване на пътнотранспортно произшествие (ПТП) да напуснат мястото на инцидента преди идването на службите за контрол на МВР.
Съгласно §6, т. 30 от ДР към ЗДвП, „Пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
Дори вие да сте станали причина за настъпването на инцидента, е важно да не напускате местопроизшествието. В този случай вашият застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ ще покрие причинените от вас вреди.
Напуснете ли мястото на произшествието в хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, отключвате възможност за вашия застраховател да предяви регресен иск срещу вас.
След като изплати застрахователно обезщетение на увреденото лице, застрахователят ще има право да търси от вас възстановяване на платената сума, заедно с лихвите и разноските.
За да не попадате в подобна ситуация, по-долу ще разгледаме хипотезите, в които застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ има право на т.нар. регресен иск срещу застрахования, респективно срещу виновния за настъпване на ПТП водач.
Нека обаче накратко обърнем внимание на застраховката „Гражданска отговорност“ и нейното практическо значение.
Според действащото българско законодателство за всяко сухопътно моторно превозно средство (МПС) е задължително да бъде сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Последната е от категорията на задължителните застраховки и нейната цел е да обезпечи репарирането на вредите, възникнали при използването на МПС.
Застраховката „Гражданска отговорност“ се сключва със застраховател, който има право да извършва дейност на територията на Република България.
Последният от своя страна не може да откаже сключването на договор за задължителна застраховка.
С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да изплати застрахователно обезщетение.
Обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС.
Застрахованите лица отговарят за тези вреди съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата (чл. 477, ал. 1 КЗ).
Целта на законодателя е да се гарантира, че на увреденото лице ще бъде изплатена парична сума, която да репарира причинените му вреди, настъпили в резултат на реализирало се застрахователно събитие.
Застрахователното събитие от своя страна е реално осъщественият в действителността застрахователен риск.
Иначе казано, застрахователният риск и застрахователното събитие са едно и също нещо, но в различно състояние.
Да приемем, че притежавате автомобил, за който имате сключена застраховка „Гражданска отговорност“, и причинявате ПТП с вреди.
Тези вреди могат да бъдат имуществени – когато сте повредили чуждо имущество, или неимуществени – когато е пострадал друг човек.
Пострадалото лице е ползвател на застрахователни услуги по смисъла на чл. 2, ал. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ).
Увредено е лицето, включително пострадалото лице, което има право на обезщетение за вреди, причинени от МПС.
В това си качество увреденото лице има право да предяви претенция пред вашия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за изплащане на обезщетение за имуществени и/или неимуществени вреди, които е понесло вследствие на настъпилото застрахователно събитие.
В случай че застрахователят изплати застрахователно обезщетение, това означава, че вредите, които сте причинили при ПТП, са репарирани и увреденото лице не може да търси отговорност и от вас като пряк причинител на вредите.
Именно в това се състои смисълът на застраховката „Гражданска отговорност“.
Обобщено може да се каже, че застраховката „Гражданска отговорност“ се проявява при т.нар. „деликтна отговорност“ на застрахования за причинените от него вреди на трети лица.
В закона обаче съществуват особени хипотези, при които застрахователят има право да търси от застрахования или от виновния водач платеното обезщетение. Това е т. нар. „регресно право“ на застрахователя. Това право не е част от застрахователното правоотношение между застрахователя и застрахования, а възниква по силата на закона (ex lege), при наличие на някое от регламентираните в действащата правна уредба основания.
Кога застрахователят ще има право да претендира от вас възстановяване на обезщетението, което е изплатил на увреденото при ПТП лице?
Застрахователят ще има право на регресен иск срещу виновния водач в следните случаи:
Възможността на застрахователя за регресен иск срещу виновния за настъпване на ПТП водач, в случай когато той е напуснал (избягал) мястото на ПТП преди пристигането на органите за контрол на движение по пътищата, е уредена в чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.
Това е една от най-честите грешки на шофьорите при причиняване на пътнотранспортно произшествие.
В случай че за управляваното от вас МПС има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, увреденото лице ще може да претендира обезщетение директно от застрахователя.
Напуснете ли обаче мястото на ПТП преди идването на органите на МВР, когато тяхното посещение е задължително по закон, след изплащане на обезщетение на увреденото лице застрахователят ще има право да търси от вас възстановяване на платената сума.
Коментираното тук право на регрес на застрахователя обаче е приложимо само тогава, когато посещаването на местопроизшествието от органите за контрол на движение по пътищата е задължително по закон. Кога обаче това посещение от тези органи е задължително? Отговорът на този въпрос се съдържа в разпоредбата на чл. 125 от Закона за движението по пътищата. Органите на МВР задължително посещават мястото на ПТП, когато:
Особен случай на задължително посещение на мястото на ПТП от органите на МВР е, когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него. Според §6, т. 27 от ДР към ЗДвП, „Участник в пътнотранспортно произшествие е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му.“
При разногласие относно обстоятелствата, свързани с настъпването на ПТП, задължително трябва да сигнализирате органите на МВР и да изчакате тяхното пристигане.
Напускайки мястото на ПТП, водачът предотвратява всяка възможност за контакт с другия участник. По този начин няма как да се постигне съгласие между участниците в инцидента относно обстоятелствата и причините, свързани с произшествието.
От това свое противоправно поведение „избягалият“ водач не може да черпи изгодни за себе си последици.
В този случай законът предоставя на застрахователя право на регресен иск срещу него (чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ вр. с чл. 125, т. 7 ЗДвП).
Едно от основните задължения на участниците в ПТП е да останат на мястото на произшествието и да изчакат пристигането на компетентните служби на МВР (чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП).
При задължителното посещение на мястото на ПТП органите на МВР съставят протокол за ПТП – чл. 125а, ал. 1 вр. с чл. 125, т. 7 от ЗДвП вр. с чл. 3 и чл. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд.
В протокола се отразяват участниците в инцидента, марката и моделът на автомобилите, регистрационните им номера, наличието на сключени застраховки за всеки от тях, както и дали някои от участниците са били под въздействие на алкохол или наркотични вещества.
В протокола за ПТП се описват и обстоятелствата и причините за настъпването на инцидента.
Този протокол по своята правна същност представлява официален свидетелстващ документ и има важно значение за доказването в съдебния процес.
Според съдебната практика, след като е съставен протокол за ПТП от длъжностните лица, посетили мястото на произшествието, тяхното посещение е било задължително по закон (Решение № 12824 от 20.12.2023 г. по адм. д. № 4927/2023 г. на ВАС, VII отд.).
Достатъчна е констатацията на пристигналия на местопроизшествието служител на МВР за това, че на местопроизшествието не се намира причинителят на ПТП, въпреки задължението му да изчака контролните органи, за да бъде установен този факт.
Този факт също се отразява в съставения от длъжностното лице протокол за ПТП.
Съдебната практика приема, че бягството от местопроизшествието е категорично установено, ако е налице влязла в сила присъда или друг акт с последиците на влязла в сила присъда по това деяние, например сключено споразумение с прокуратурата.
Това обстоятелство може да бъде установено и в производството по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ чрез съставения от контролния орган протокол за ПТП (Решение № 152 от 05.11.2014 г. по т.д. № 2080/2013 г. на ВКС, ТК, I т.о.).
Регресното право на застрахователя по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ вр. с чл. 125, т. 7 ЗДвП
Когато между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата свързани с него, те трябва да съставят т. нар. „Двустранен констативен протокол за ПТП“ – Приложение № 3 (чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП вр. с чл. 5 от наредбата). Липсва ли такъв протокол, от юридическа гледна точка липсва и съгласие. Двустранен констативен протокол за ПТП (ДКП за ПТП) може да се попълни, ако са причинени само материални щети.
Кодексът за застраховането урежда една специална хипотеза, при която дори посещението на местопроизшествието от органите за контрол на движението по пътищата да е задължително по закон, водачът може да напусне мястото на инцидента, без това да дава възможност за регресна претенция на застрахователя.
Става въпрос за случаите, когато е наложително на водача да бъде оказана медицинска помощ или когато е налице друга неотложна причина.
Такава неотложна причина може да бъде например необходимостта спешно да бъде откарано лице в болница поради опасност за живота му.
В подобни случаи законът дава превес на по-ценни блага, каквото е човешкият живот, и лишава застрахователя от правото му на регресен иск.
При евентуален съдебен процес водачът следва да докаже, че му е била оказана медицинска помощ или че е била налице неотложна причина, поради която е напуснал местопроизшествието преди пристигането на съответните органи.
Задължително условие за основателността на регресния иск на застрахователя, е последният да е изплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение. Регресният иск на застрахователя срещу водача, причинил ПТП, се погасява в срок 5 години от датата на изплащане на застрахователното обезщетение.
Изводът от всичко изложено по-горе е – да не напускате мястото на настъпване на ПТП преди идването на компетентните органи за контрол на движение по пътищата, тогава, когато тяхното посещение е задължително по закон. В противен случай, след като обезщети увреденото лице, застрахователят ви по застраховка „Гражданска отговорност“ ще има право да претендира от вас размера на платеното обезщетение, ведно с лихвите и разноските.
Пътнотранспортните произшествия с тежки последици са все по-често срещан проблем у нас. В статията се разглеждат нужните законодателни промени за ефективно справяне с тази тревожна тенденция.
Виж още