Изменения в Семейния кодекс – споделени родителски права и съдебни критерии

Изменения в Семейния кодекс от 30 декември 2025 г.

• 30 Декември 2025
• Атанас Константинов

Най-после, след дълги обсъждания, нашият законодател започна да гледа повече на бащата, като равноправен родител на не навършило пълнолетие дете, при развод или прекратяване на съвместното съжителство на родителите. Това е обективирано в Закона за изменение на Семейния кодекс.

Споделената родителска отговорност в общия случай е в полза на най-добрите интереси на детето. При вземането на решения относно родителските отговорности обаче, единственият критерий следва да бъде какво е в полза на най-добрите интереси на конкретното дете. Автоматичното предоставяне от закона на родителските отговорности на единия или двамата родители е в разрез с тези интереси. Когато оценява най-добрите интереси на детето наред с останалите елементи, имащи отношение по случая, съдията трябва да вземе под внимание правото на детето да запази взаимоотношенията си и с двамата родители.

При преценката дали да постанови съвместно упражняване на родителските права, съдът следва се съобразява с практиката на Върховния Касационен съд. Например: Решение № 600/ 21.10.2025 г. по гр. дело № 4012/2024г. на ВКС, според което, съдът следва задълбочено да изследва следните критерии:

• желанията и чувствата на детето според възрастта и развитието му;
• физическите, психическите и емоционалните му потребности;
• възрастта, пола и характеристиките на детето;
• възпитателските качества на родителите;
• полаганите грижи до момента;
• желанието и способността им да се грижат за детето;
• умението им да поддържат връзка с детето;
• зачитане личността на детето и особеностите му;
• познаване на интересите и нуждите му;
• личният пример на родителите;
• социалната среда;
• привързаността към всеки родител;
• поведението им по време на съжителството и след раздялата;
• способността им да водят диалог и да не въвличат детето в конфликти;
• зачитане авторитета на другия родител;
• опасност или вреда за детето;
• последиците от режима на родителските права.

Няма приоритетно значение на едни обстоятелства спрямо други, а те се преценяват в съвкупност по всеки конкретен случай, с оглед неговите специфики. Критерият е най-добрия интерес на детето, който следва да се докаже по висящо производство за съвместно упражняване на родителските права.

Член 12 от Конвенцията предвижда правото на децата да изразяват своите възгледи при вземането на всяко решение, което ги засяга. Всяко решение, което не отчита възгледите на детето или не им придава надлежното значение съобразно с възрастта и зрелостта му, нарушава изискването детето или децата да имат възможността да влияят върху определянето на техните най-добри интереси.

Важен елемент, който трябва да се вземе под внимание от съда, разглеждащ делото е уязвимото положение на детето, например ако то има увреждане, принадлежи към малцинствена група, ако е бежанец или търсещо убежище лице, жертва на малтретиране, живее на улицата и пр. Необходимо е властите и вземащите решения лица, да вземат под внимание различните видове и степени на уязвимост на всяко дете, тъй като всяко дете е неповторимо и всяко положение трябва да се оценява съобразно с това. Следва да се извършва индивидуализирана оценка на историята на всяко дете от раждането му и да се препоръчват подходящи улеснения, през целия процес на развитие на детето.

Определение № 131 от 23.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3164/2021 г., III г.о., ГК

„Най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, които по същината си отразяват елементите, подлежащи на преценка при оценяването и определянето на най-добрите интереси на детето, посочени от Комитета за правата на детето в Общ коментар № 14/2013 г. към Конвенцията за правата на детето: възгледите на детето, идентичността на детето, запазване на семейната среда и поддържане на взаимоотношенията, грижа за детето и неговата закрила и безопасност, уязвимо положение, право на детето на здравеопазване, право на детето на образование. Винаги, когато трябва да се вземе решение, което ще засегне конкретно дете, е задължително предварително да се оцени възможното въздействие /положително или отрицателно/, което решението ще има върху това дете.“

Един от важните въпроси при съвместно упражняване на родителските права е избора на училище на детето. Правото да се определя училището, в което учат децата, следва да се упражнява от двамата родители съвместно. При не постигане на съгласие относно това право, се съобразява предпочитанието и на детето. Ако въпреки това, единият родител не е съгласен спорът се решава по реда на чл. 123, ал. 2 от СК.

Друг въпрос е пребиваването на децата временно в друго населено място. Всеки от родителите може да вземе самостоятелно решение за пребиваване на децата в други населени места в страната- лагери, екскурзии и др. подобни, организирани от училището или други образователни институции, спортни клубове или друг вид клубове по интереси, ако за това има изрично съгласие на детето и ако пребиваването е до 10 /десет/ дни. Съгласието на двамата родители е необходимо, ако продължителността на пребиваването е за по-дълъг срок.

За завеждането на дело за промяна на родителските права е необходимо да са налице на следните обстоятелства, подкрепени с достатъчни доказателства:

• отчуждаване на детето от отглеждащия родител
• пречки от страна на отглеждащия родител по отношение на другия да упражнява режима си на лични отношения с детето
• нарушаване по различни причини на режима на лични отношения отвличане на детето
• не осигуряване на грижи по отношение на детето
• влошаване на условията за отглеждане на детето при родителя, на когото е предоставено упражняване на родителските права и подобряване на условията при другия родител, не само битовите и материални условия, но и промени в социалната среда
• изпадане в невъзможност на родителя на когото са възложени за упражняване родителските права, поради болест, лишаване от свобода, заминаване за чужбина за дълъг срок
• загубване на родителския авторитет или невъзможност на родителя да справи с лоши прояви на детето, а другият родител е в състояние да се справи положително.

Промяната на местоживеенето на детето също изисква задълбочена съдебна оценка. Тя засяга както детето, така и родителя, при когото то не живее. В тези случаи режимът на лични отношения трябва да бъде преразгледан или преместването да бъде отказано, ако не е в интерес на детето.